Град на амазонското царство се намира в района на Карлуково?
- Елица Димова
- 2019-10-14 15:29
Магията на България е навсякъде, но всяко място има своя мирис, цвят, профил и значение. Регионът на Карлуково е пълен с история – история явна, но и скрита, прекрасна, мащабна, понякога мъчителна, за да се роди знанието и родолюбието, което е отвъд границите на етикираните емоции. Защо българската земя е така сладка и ценна, така упойваща и властна? Защото тук е базата за управление на Земята. Това е пилотската кабина. Ще кажете, че това са нашите комплекси да се изкараме повече, отколкото сме. Но истината е друга. Българският език е първият човешки език на Земята. Затова той е не само много стегнат, многозначен и аналитичен, той е богосътворителен. Каквото изречете, това ще ви бъде. Затова за нашата земя се говори, че винаги е била пълна и ще бъде пълна с магьосници и влъхви. Тя ражда, чрез нашето съзнание и обща българска душа, нови светове. Но има места, които са особено тайнствени и загадъчни. Карстовите пещери около Карлуково са едни от тези свети паломнически пътеки, които трябва да извървим и да споделим с другите. Там са намерени останки от нашите предци, по-късно през Средновековието школата на Софроний Врачански е разгръщала своята дейност.
Откога започва тя - Карлуковската духовна школа?
Фиг. Стела с изображение на Богинята-майка и отгоре нейната служителка - амазонка, която се бори със змиите. Регионален исторически музей - Враца.
Много далеч и назад във времето. Според археолозите има връзка между пещерата "Козарника" край Белоградчик и "Темната дупка" в близост до пещерата Проходна. И в двете са намерени най-старите човешки останки в Европа. Първоначално съобщиха за находки на повече от 17 -18 млн. г., после на 7 млн. г. сега се сведоха до 1,6-1,8 млн. г. Не е необходимо да мислим, че тези несъответствия са свързани с по-прецизното датиране. В последно време се налага становището, че не Африка е началото на цивилизацията, защото културата на Египет се появява сякаш от нищото, а преди 3500 г. пр. Хр. археологически находки от вътрешността на континента показват първобитно население. Пита се кога наистина е започнала човешката цивилизация? Очевидно е, че е и преди нашата е имало други хуманоидни култури. За това свидетелстват древни легенди от региона на Карлуково. Твърди се, че в пещерите отдолу има генна банка, подобна на тази в Тибет и че когато му дойде времето гигантите, които сега са в състояние сомати, за да пазят Земята, ще се събудят. Това време явно е почти дошло, защото се казва, че ще се случи, когато жените и кравите спрат да раждат.
Тук е била и част от държавата на амазонките или държавата на Азите, както твърдят някои извори, откъдето идва името на амазонките. Според историческите извори тяхното царство се простира на север от българското Черно море до Кавказ и на юг почти до Одрин. Амазонките са извеждани от от рода на скитите, сарматите или пелазгите. И това е истина, защото са имената на различни свещени родове, пазители, разположени около Черно море. Първото споменаване за силните и смели жени-войни е около 800 г. пр.н.е. от Омир. Намираме данни за тях до 1 в от н.е. Но според мен данните са реликтови от времето на атлантите и са описани от Омир като воюващи на страната на Троя. В епоса Ахил убива тяхната царица Пентисилея, в която се влюбва в предсмъртния й час.
От оскъдна информация, която имаме от писмени източници те са общували с гиганти, техни спътници са били праисторически или митологични животни, пазители на съкровища. Най-вероятно обаче, амазонките са явление на границата между две епохи, когато атлантите са предали своите знания на траките, които са били част от общата арийска цивилизация. Жените-войни не съществуват самостоятелно. Те са пазителки на Богинята-майка и на култа към нея. Те имат функция, останала скрита за историците, защото е назад във времето и е обвита с мистика. Всъщност на територията на България има множество скални образувания, издялани във формата на утроби. Досега се смяташе, че тези паметници на древната религия, почитаща Богинята-майка са възникнали паралелно с другите тракийски обекти – като селища, могили и скални светилища. Има мнение, че не са се появили по-рано от 2500 г. Но може би утробите са най-ранните култови средища заради закрития им характер и е възможно те да са много по-древни от тракийските ритуални комплекси. Ако това е така, първото амазонско царство, което се търси в Африка, вероятно е съществувало преди 3500 г. пр. н.е. Тогава то няма как да е позиционирано на черния континент или поне не в рамките на днешните географски граници. Ако изхождаме от предназначението на жените-войни да пазят култа към Богинята-майка, е възможно те да са обитавали българските земи и преди условната граница между матриархата и патриархата или преди около 10 000 - 7000 г. пр. н. е.. Статуетки на Богинята-майка се срещат изобилно от неолита и епохата на траките, която според нашата историческа наука не започва по-рано от 8 в. пр. н.е. Антропоморфните глинени фигурки се срещат в голямо количество в почти всички археологически находки от целия период на тракийската култура. А изображения на амазонките изобилстват върху керамика и стели от IV-III в.. Така свещените войнствени пазителки са част от цялата космогония на местното население и ревниво са съхранявали философския камък или по-точно безценното съкровище. Това имане не е това, което ние си представяме. Амазонките са бдяли над вратата към безсмъртието или подземния свят. В началото те са били девици, съхранили ревниво девството си. От изворите, които са по-късни знаем, че те са раждали, но са избирали много прецизно от кого. Следователно важно е било генетичният код да се опази и съхрани. Асистираното раждане на здраво и генетично предвидено поколение е била тяхна основна и всъщност забулена в мистерия функция. Като свързваме фактите правилно те започват да ни заслепяват със своята правота, която освен чрез доказателства можем да усетим със сърцата си.
Да започнем с това къде биха могли да са съществували амазонките в рамките на съвременна България. Според изворите тяхното царство се простирало около Черно море. Но територията на тяхното владение се очертава от различните автори в твърде широки граници. От северната част на Черно море до на юг до земите на днешна Турция. Почти никой не обследва сериозно къде в България може да е имало тяхен стан, град или дори държава. Нека отново потърсим истината като се върнем на датирането. Много вероятно и логично е центърът на атланската цивилизация да се намирала около нашето Черно море, ако приемем последните научни открития, че в далечното минало е имало един континент, като земите на днешна България са в неговия епицентър. Данните от чинията на Ной, открита край Обзор, Варненския некропол, находките от Поморийските солници и много други артефакти от нашите земи потвърждават древността на културата, регистрирана от времето на разпада на Атлантида отпреди около 14 000-12 000 г.. Тогава Балканският полуостров е бил в границите на „сгъстената“ и с различна от сегашните посоки географска карта. Всяко историческо събитие става лесно обяснимо, ако има истинска датировка и правилна съпоставка на изворите, които представят действителното географско разположение на редица древни градове и региони. Така необяснените преди и странно разместени древни обиталища се вклиняват в общия разкъсан пъзел. При постигането на такъв баланс на анализа на фактите можем да разкрием цялата величава космическа конструкция, която се материализира в пълнота и преминава от концепция в убеждение.
Карта 1. Показва единния континент, който по-късно се разцепва на две половини.
Карта 2. На картата се виждат съвременните очертания на държавите и тяхното местоположение пред около 250- 180 млн. г. или в периода Юра. Сегашната територия на България е имала сухоземна граница с територията на Либия. Източник:https://theecology.ru/interesnoe/kak-vyiglyadela-zemlya-do-raskola-na-materiki
Дали амазонките са имали свое държавно формирование е един от важните въпроси. Флорентинецът Берюнето Латино (1230-1294 г.), който обобщава древни източници в „Книга на съкровищата“, съобщава за две царства едното в съседство с Скития, а другото – в Халдея. И двете общества са пряко свързани с древното българско жреческо съсловие. Други позиционират обиталищата им в Малка Скития или днешна Добруджа.
Според Диодор амазонките в Либия са по-ранни от тези в областта на река Термодонт или Термодорон, където се е намирал и град Темискира на Понт и се извършвали много по-велики дела. Източниците твърдят, че обитателките на царството от Либия изчезват много преди Троянската война. Ако включим в историческите изследвания логиката, ще видим, че това не е вярно. Трябва да уточним колко древно е географското понятие Либия, както и къде се е намирала тя. От изворите излиза, че тези амазонки от Понт – Черно море нямат нищо общо с тези от Либия, но истината е друга, като едните не са много по-ранно явление от другото, а го продължават. Според древните карти, ориентирани не север-юг, а изток-запад Мала Азия се е намирала около днешно Адриатическо и Черно море. Македония, Асирия и Мала Азия са се намирали според географските очертания на територията на днешна България и Турция. На една от дрените карти на Черно море и Казказ се чете Абисинска Албания.
Карта 3. Абисиния-Етиопия, според днешните ни представи, се намира на Африканския континент, но тук става дума за Кавказ.
Може би оттам е изразът за древните българи като „етиопци почтени“ за разлика от непочтените, които по-късно нахлуват като варвари по нашите земи. Така че местоположението на древната Либия не е това, което е днес. От Омир знаем, че царството на амазонките на Черно море било около р. Термидонт или Термидорон, а столицата се казвала Темискира (Старото терми на реката). На древни карти обаче, Темискира е планина по южното Черноморие, като освен това има река и град със същото име. Очевидно означава нещо пряко свързано с функцията на амазонките и ритуалите по водолечение. Една от неизследваните им функции е опазването на тайната на безсмъртието, което се крие в специалната кръв на потомството на Богинята-майка. Една от известните амазонки Мирина (култа към Св. Марина) се прочула, че победила атлантите, но после се отзовала на призива им да ги спаси от горгоните и страшните змии, които обитавали Либия. Това се случило около блатото Тритонис, а селището, което изградили се наричало Херонес (Херсонес). Така се родило първото поколение богове от смесването на атлантите и амазонките.
Фиг. Розозенско съкровище. Богинята-майка като амазонка с лък. РИМ - Враца.
Възможно ли е най-древният царски стан на амазонките да се е намирал във вътрешността на България около Карлуково, Луковит и дори Врачанско? Едно от прекрасните съкровища, намирани у нас е Луковитското. Конникът с развята перелина на апликацията може би е амазонка. Тази версия не е лишена от логика не само заради свидетелствата за традицията, останала до средновековието българките да се бият наравно с мъжете си във войните. Точно във Врачанско се е прочула и една потомка на Иван Александър кралица Куна по време на турското робство, която сформирала своя женска войска, и създавала ядове на поробителите. Но освен тези свидетелства има и една податка, която е много интересна. Край село Лиляче, Врачавско в пещерен комплекс „Божия мост“, инж. Марияна Миранджева съзира доказателство за наличието на амазонско общество. Във вътрешността има изображения на женски фигури, едната от които на кон, както и сцени на асистирано раждане. Пред пещерата има надпис, на който се чете като Пент. Пентисилея е митичната троянска амазонска принцеса, която е била убита от Ахил в момента, в който той се е влюбил в нея. Възможно е в региона на селата Роман, Каменно Поле, Вировско, Лиляче, Габаре и град Карлуково да се е намирал град Темискира в близост до р. Термидорон, описан от Омир? Името на реката и на града означават Старото терми. До Карлуково откриваме феномена на Златна Панега, където е имало Асклепион. Водата от двете езера там никога не замръзва и при ниски температури. Откритата плочка с образа на лечителя доказва, че мястото е било използвано за процедури. Асклепионите или древните лечебници са пряко свързани с наличието на огромен брой минерални води на територията на България. Аскрепий е бил много почитан от траките, бидейки сам от същия род. Клептуза край Велинград носи неговото име. Според преданията той е лекувал с треви и вода. Гвоздеят на програмата му е възкресяването от мъртвите, което той е умеел. Подобна дарба са имали пророците Илия, Елисей, както и божия син Исус Христос. Но тази дарба е наследена от Богинята-майка. „Веда Словена“ героизира юдите – потомки на амазонки, пазителки на основния български род след Атлантида. От епоса става ясно, че се обучавали 9 години във всички науки на „Небето при Слънцето“ - астрономия, астрология, математика и медицина, лекували тежки болести, рани, помагали на родилките, сразявали ламите и враговете на българите. Според акад. Мишши Юхма от Чувашия: «Следи от амазонки има навсякъде, където са живели българите». В неговите изследвания той разказва за царицата-воин Тамарислу (Тамарис), която в 530 г.пр.Хр. посякла персийския цар Кир, защото убил с вероломство сина й и посегнал на царството й. Разказва и за победата на амазонките над татаро-монголите (1223 г.). Пълководецът им Субедей, след като се спасил с бягство, чрез подкуп узнал кога амазонките провеждат любовни игри (Дионисиеви празници), след които забременяват. Преди да родят той нападнал родилките. Така били унищожени последните им общности край Волга. По-късно е намарен масов гроб на жени-войни, който потвърждава наличието на такова общество на север от р. Дунав.
В историята имаме подсказка за действителната роля на тези посветени жени – да пазят тайната на Богинята-майка да възкресява и лекува, да създава, и опазва родовата линия на жреческото съсловие. В древните български легенди е останал един интересен епизод, свързан с походите на Александър Македонски, в който негов слуга намира свещен извор, оживил сушени риби, които помощникът му искал да измие. В това време Александър вече знаел пророчеството на жрицата от най-великото светилище на траките и заплахата да умре млад. Предречено му било, че като наближи датата и ако той изпие от животворната вода, ще се „превъз роди“ и ще живее вечно. Затова той заповадал да се запечата стомната с вода от вълшебния извор под строга заплаха за отмъщение към рода на слугата. Но младежът бил съблазнен от дъщерята на Александър и така тя станала невидима и безсмъртна самодива - юда, а баща й го сполетяла наречената съдба.
Използвана литература
Динев, П. Старобългарски страници. Антология.София. 1966 г.
Иванов, Д. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия, Либия), 2017 г. www.bghistory.info
Фрейзър, Дж. Златната клонка. София. 1984 г.
