Плочка с изображение на черно слънце показва, че протобългарицата е създадена край Белоградчик
- Д-р Елица Димова, Емил Цанков
- 2019-07-15 22:19
Новооткрита плочка, намерена в района на светилището на Богинята-майка до Белоградчик (фиг.3 и фиг. 6.), станала известна през лятото на 2019 г., потвърждава, че България е творческата лаборатория на древните писмености. Една от най-старите и важни школи е тази в Северозападна България, признато и от европейските учени. Вече може да кажем, че имаме ясна последователност при еволюцията на писмените системи. В 2004 г. международен екип от Института за изследване на предисторическата епоха и геология при университета в Бордо и Археологическия институт с музей при БАН откриват в района на пещерата "Козарника" артефакти, които объркват досегашните представи за културите от по-дълбоката древност и по-специално опровергават идеята, че влиянието на цивилизацията е от Африка към Европа, а не обратно. За находката от "Козарника" разбира д-р Асен Чилингиров, който засича информацията в чуждо издание. Едва след това за този изключителен артефакт се разшумява и в българската преса. От всичко това, обаче, не последва очакваното международно оповестяване на фактите, които свидетелстват за най-ранната протописменост в Европа. Недвусмислено учените през 2004 г. датират находките и особено една с успоредни нарези върху кост на повече от 1 400 000 - 1 800 000 г.. Ако имаме предвид и открития зъб в Чирпан говорим за хомо еректус или изправения човек. Това прави плочката (фиг.3 и фиг. 6.) изключително важна.
Фиг. 1. „Бинарната“ система от "Козарника" показва способността на древния човек да брои. Снимка от BBC News.
Фиг. 2. Новооткрит свещен комплекс с фалос и утроба до Белоградчик. На стената на утробата има ясно издълбани 7 черти, което е потвърждение за календарната функция и на подобните намерени артефакти.
Важно да се отбележи, че още в 60-те и 70-те години на миналия век екип от изследователи под ръководството на ст.н.с. Николай Джамбазов и ст.н.с. Румен Катинчаров са започнали проучване на културата в региона на Белоградчик, в близост до Козарника и особено в контактната зона на ареала около Лепенски вир, Сърбия, където има паралели. Екипът се насочва към пещерата "Магура", където има изключителни образци на древната протописменост. Те публикуват резултатите в сп. „Археология“ и в Известие на археологическия инситут. През 1974 г. в изводите се споменава между другото и че „пещерата е известна не само с богатите културни останки, но и с оригиналните скални рисунки – истински шедьовър на първобитното изкуство, което с основание предизвиква голям научен интерес.“[1] Принос в тази насока има и Васил Миков, който в сп. „Изкуство“ публикува своето мнение за датировката и същността на магурските писмена. Той ги датира към последния период на бронзовата епоха като прави паралели с по-далечни образци на геометричния стил върху глинени съдове от Южна Унгария. Принос е, че донякъде очертава ареала на влиянието на културата на Дунава между устията на Тиса и Искър. Там по-късно ще бъде открита и по-древната от Лепенски вир. Асен Чилингиров цитира Миков и важното за по-ранното датиране мнение, че рисунките от "Магура" се отделят от стената, като изпъкват на около 1 до 1,5 см от нейната повърхност „поради изветряването на меката варовикова скала, останала извън рисунките“. Той отбелязва обстоятелството, че багрилото от гуано, с което са изпълнени рисунките, е указало консервиращо въздействие върху скалата, така че нейната повърхност се е запазила от сублимация (изпарение) и по такъв начин тези фрески изпъкват върху нея с 1 до 1½ см. Макар и да не знаем с каква скорост и в какви размери скалата се изпарява за определен срок, ние можем само да допуснем, че за да се обруши толкова дебел слой от нейната защитена от ерозия и валежи повърхност са необходими много десетки и дори стотици хиляди години, отбелязва Чилингиров. Особено важно е, че в пещерата се поддържа постоянна температура от около 12-13 градуса, което консервира рисунките. Относно семантиката Миков ги интерпретира като „фалически и ловни сцени“ с тацуващи женски фигури, които „напомнят и на известните по-късно Дионисиеви оргии от вакханки, сатири и Пан“. Други автори смятат, че магурските рисунки са календар. Но изследването на Миков е важно именно за нашето първоначално проучване и възможно датиране на новооткритата плочка.
В последните години изследователят Кирил Кирилов попълва една празнина с доста интересни и обосновани виждания за това, че магурското „изкуство“ всъщност е писменост на първото интелигентно население на нашия континент. Той обвързва символите в цяла философия, която представя древния човек по нашите земи като абстрактно мислещо същество. Възниква въпросът кое е това създание и защо е оставило на потомците своите послания? Последното твърдение нямаше да има такова научно значение, ако не съществуваха поне 5 писмени системи, създадени на наша територия, включително глаголицата, която няма как да бъде отречена като постижение, нито нейния сакрален характер. Спори се за това дали е преди кирилицата, но всъщност въпросът е дали това не е Словото божие, чрез което творецът „каза“ и то стана. Глаголицата трудно може да бъде обяснена със сегашната методика на лингвистиката. По-надълбоко е надникнал Васил Йончев, който твърди, че чрез нея могат да се преведат всички езици и че това е древното есперанто (изкуственият език, който се опита да я замени). Глаголицата е свещена защото е сътворително писмо, което описва логиката на Бог за изграждането на материалната матрица, като показва, че този процес е бил в посока от най-голямото към по-малкото и към най-малкото, а не обратно. Всяка буква е вписана в идеален кръг, който е основната форма на големите обекти, които според древната ни вяра са и субекти или богове-йерархии във Вселената. Кръгът се дели на осминки и според това в коя част горната хоризонтална или вертикална и съответно в долната част е поставен знакът, той определя по-малкия или по-големия мащаб на сътвореното. Буквите са инсигния – множествена йерархично подредена информация, чието четене само по себе възпроизвежда отново сътворението. Споменаваме това за да започнем с превода на намерената плочка, която е от фундаментално значение.
Затова и сега е трудно да приемем, че първичната ни писменост, които ние често наричаме руни или протописменост просто има различно предназначение от комуникацията. Знаците са били изразно средство за древните учени, които са описвали своите формули за единството на света и начина на сътворението, за да свещенодействат и почитат бог. По-късно като шумерския клинопис имаме прагматична цел на записа. С други думи "чертите и резките", както ги нарича и Йоан Екзарх са една от най-ранните форма на писменост. Различна на пръв поглед е формата на протописмеността, позната от керамиката на първите хора, населявали територията на Балканите. Започваме с тази пояснения защото новоткритата плочка ни съобщава информация с твърде абстрактен характер и това потвърждава, че хората по нашите земи са нещо различно от представите формирани досега.
Най-важното в случая, че има паралели, чрез които бихме могли да направим превод на посланието от новата плочка от ритуалния комплекс с утроба в близост до Белоградчик.
Фиг.3. Плочка – лице. Ясно означение на знака долу вляво за бог и над него К – за Богиня-майка.
Фиг.4. Изображение на същия знак К от "Магура".
Фиг.5. Знакът бог и жрец от с Гърло.
Фиг.6. Плочка – гръб със символи от Линеар А и Линеар Б.
Тя е гравирана от камък с дълбоки прорези, като има съдържание и от двете страни. Трудно са се прецени дали текстът е продължавал на друг отрязък или просто е запълнена естествената форма на камъка. От едната страна на плочката има позитивно и негативно изображение на слънце. Едното е с черно ядро, т.е. това е черното светило, което е свързано отляво със знака за Бог и показва връзка с мирозданието, а отгоре е космическата планина. Всички символи сочат върха на планината. Знакът за бог е разчетен в надписа в кладенеца-космическа обсерватория над с. Гърло.[2] До символа на черното слънце в новата плочка от Белоградчик е изобразен Бог в основата отляво като причина за творението. Подобие на същия знак има в Линеар А е Линеар Б. Той е често употребяван в руническия период, който е траел минимум от ранна бронзова епоха до Първа българска държава или до края на 10 в.. Съвсем ясно символът се вижда и на плочата от Шудиково, Черна гора. Знакът със значение на "Създател" е идентично преведен и при Стефан Гайд при анализа на плочките от Караново и Градешница. Той ги свързва с египетските йероглифи или по-точно с тяхна пред форма. Преди него същият символ е разчетен от други учени. Важно е да се отбележи и наличието на кода-знак за Тракия, което недвусмислено потвърждава мястото на изработка на плочката.
Старите българи са използвали линейно-геометричната система именно за сакрализация на всяко прагматично действие, което всъщност е основата на религиозните системи като цяло. От изследването на НАСА през 1991 г., когато се доказа, че древният вавилонски, на който са говорили всички народи преди разделението на езиците е свещен запис на честоти, изразени в музика, цветове, духовни същности, качества, йерархии и съответствието им в математически формули, се разбира, че всъщност това не е просто писмен език. Това е религия и тя предадена в единната българска вяра жива и днес, която включва различните нива на сътворението, като го поддържа чрез свещенодействия и преобразуване на хаоса в хармонията чрез практиките на поддържаната вътрешна чистота на човешкото същество. Именно чрез отделянето на същността и предназначението от техническото използване на езика е „схизмата“ между бог и народите след срутване на Вавилонската кула. Затова записът на новоткритата плочка от Белоградчик е толкова важен, защото той показва единен свят явно преди прекъсването на човешкото и божественото единство в духа, но също така, че първичните форми на писмеността, които са създадени на територията на България имат естествено продължение и еволюция в по-късните писмени системи. Космическата планина, изобразена на новата плочка има няколко равнища. Отгоре е Богинята-майка, която е най-близо до нашето Слънце, изобразено негативно както ядрото на черното слънце. Тя се свързва в триъгълна форма като утроба на пазителката на живота. В ръката си държи огъня - символ на Словото. Всичко това говори за връзката с различните обозначения на Богинята-майка от "Магура" и със скалното изображение до новооткритата утробата (фиг.2. и фиг.7.) от региона на Белоградчик, в близост до плочка с черното слънце. Потвърждава се и чрез символа, изписан като К от кирилицата.
Много интересни са графитите точно пред утробата в близост до местонахождението на плочката, един от който се различава ясно и е известен от ранните писмени системи като символ на Богинята-майка или М.
Фиг. 7. Надпис пред утробата. Вдясно ясно се виждат знаците М, он и ар.
Фиг. 8. Знаци от Мурфатлар, ст. И. Танев Иванов.
Фиг. 9. Новооткрити подобни прорези като от "Козарника" върху камък от с. Черна нива, Кюстендил.
На обратната страна на плочката имаме идентични символи на врязаната със резки и черти от пещерата Козарника, чието датиране е 1 400 000 – 1 800 000 г.. Там символите, които според някои изследователи се интерпретират като календар, всъщност са много повече и за тяхното предназначение се е сетил един друг изследовател Васил Томов, според който тези успоредни черти и пресечните им линии показват първия запис на бинарната система. Още при откриването на врязаната кост от Козарника учените изказват предположение, че тези прави успоредни линии са показател, че древният човек може да брои, защото те не са следствие от транжирането на месото, а са целенасочено вдълбани. Страните на линиите са гладки, което показва, че са направени с доста твърд предмет. Това показва наличие на символно мислене и вербална комуникация, твърди и доц. Николай Сираков. Същият подход виждаме и на новооткритата плочка. Изобразената звездна карта има своят аналог както в "Магура", така и със звездната карта от Царичин камък близо до Белоградчик, където има следи от древна обсерватория. Това прави от простата каменна картина изображение на звездното небе може би едно от най-древните известни на науката. Ясно личат очертанията на няколко небесни тела, който факт говори за астрономическите познания на древните хора. Прорезите върху камъка са дълбоки и показват преднамерена обработка.
Гравираните върху каменни плочки знаци са изключителна рядкост. Следващата особеност на плочката е качеството на изсичане и оформяне на символите. Правят впечатление много отчетливите канали някой от тях с широчина едва милиметър. Всичко това дава основание да се счита, че плочката от Праужда е един блестящ образец на праисторическото изкуство от най-ранната култура в Европа!
[1] Чилингиров, А. Находката от пещерата Козарника и скалните рисунки от Магурата са най-древните известни образци на изкуство и символно мислене в историята на Европа. 2004 г.с.1-4. https://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/004/04/2303/02.htm
Библиография
Бешевлиев, В. Първобългарски амулети. – ИНМВ, IX (XXIV), 1973 г.
Вълчев, Й. Българският календар. Изд. Слово. София. 2005 г.
Добрев, Д. Тайните на глаголицата. В: Сб. Limes Slavicus 2. Културни концепти на славянството. Университетско издателство “Епископ Константин Преславски” Шумен, 2017 г.
Дончева-Петкова, Л. Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII-X в.София, БАН, 1980.
Йончев, В. Азбуката от Плиска. Кирилицата и глаголицата. София, 1997 г.
Маркварт, Й. Старобългарските изрази в надписа от Чатлар (Крумово) и старобългаският списък на князете, сп. “Минало”, кн. 7.
Томов, В. Докосване до същността на българите. София, Зимек-99, 1999 г.
