Slide background

Приключение в Кулата и Скумсале

Вижте повече
Slide background

Българските свети места

Вижте повече

Розетата от Плиска е печатът на живия Бог

  • Елица Димова
  • 2017-09-24 14:58

Когато е открита Розетата от Плиска заема скромно място в българската история, защото изследователите приемат, че тя е само пореден средновековен артефакт. (Фиг.1.) Но археоложката Магдалина Станчева не мисли така. Тя полага неимоверни усилия да я популяризира и прави прочит според знанията на тогавашната ни историческа наука. Днес, когато Робърт Бовал и учени от Великобритания и САЩ признаха, че нашата човешка история тръгва от Черноморската цивилизация, седемлъчната роза от Плиска добива ново значение. Вътре в нея се крие код, който може да се използва съвсем практично от всеки българин, където и да се намира по света.

fig 1

Фиг. 1. Розетата от Плиска

Чрез знаците върху нея седемлъчната розета задейства енергиите в тялото. Не случайно тя е била известна в древността на шумери и халдейди като „звездата на мага”. Като научен инструментариум крие знания, чрез които древните българи са възприемали и управлявали света си. Най-малкото заради това е необходимо да погледнем на вече известното от друг ъгъл. А.Александров-Хофарт пръв нарча Розетата „звезда на мага”. Тя е била използвана от колобрите, най-просветената прослойка на богомилите, но и от висшата ни аристокрация, със същата цел - за гадаене и защита. „Колобри” са се наричали персийските жреци, които са владеели дълбоки познания за Вселената.[1] Заедно с това е била символ на един от най-мощните ни родове – Дуло. „Дуло” означава бойна „тръба”, „цев”, също така „шлем”, но и „броня”. Знакът IYI, който се намира върху една от страните на Розетата се приема като родов за известната фамилия. Много интересно е, че акадско-вавилонското име на сградите – аналог на пирамидите в Египет, „зукирату“, означава също „тръба на божествен дух“ или дуло. Шумерите наричали зикуратите ЕШ, което означава „върховен“ или „най-висок“, каквито наистина били тези постройки. Думата също може да означава числова стойност, свързана с „мерния“ аспект на зикуратите, както и „топлинен източник“ („огън“ на акадски). Самюъл Н. Крамър дава следното описание: „Зикуратът, стъпаловидната кула, която станала отличителен белег на месопотамската храмова архитектура… била предназначена да изпълнява ролята на връзка, и реална, и символична, между боговете на небето и смъртните на земята“.[2] Такава е и ролята на Розетата от Плиска – да свързва човека с Бог. Откритията на шумерски и ранноегипетски текстове по българските земи, могат да намерят обяснение, ако се потърсят правилните връзки, а те са свързани с корените на човешката цивилизация. Именно затова тълкуването на името на един от най-важните български родове, чийто знак е върху седемлъчната звезда от Плиска е изключително важно.

По какъв начин каменен артефакт е можел да служи за нещо повече от поророкуване и защита?

Върху повърхността му и от двете страни има знаци, които са свързани с космически символи. Черноризец Храбър в произведението си „За букните” споменава, че българското рунно писмо е служело за гадаене. Писаното слово за древния човек е било равносилно на магически код и е имало глобално съдържание. То е било привилегия за малцина, достигнали вътрешно познание и мъдрост. Най-старата писменост в света е българският „куниг“ на чиято основа е създадена глаголицата. Писмените знаци са се наричали „кун”. В Шумер и Акад думата „кунуку“ или „кануку” означавала „царски надпис“. Според някои от учените писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа. Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди от Иран, Волжско-Камското междуречие, до Северен Кавказ, Добруджа и днешна България[3].

От времето на Кирил и Методий арабски източници споменават, че световният език на дипломацията е българският. Несъмнено в единния свят на древните ни предци писмеността е била свещено средство за комуникация, но би трябвало да си отговорим с кого.

Да се върнем на седемлъчната розетата, която все още крие тайното си послание. Донякъде светлина за духовното й съдържание може да хвърли Петър Осоговец в „Съдбата на народите” от 956 г. от н.е. Той споменава, че Господ създал звездите за да красят небесната твърд и като знамение на хората през вековете И всеки ангел на съществуващите основни народи измолил звезда за своя довереник, но за България не останало и тогава Господ се смилил като дал на българите Млечния път. В Египет небесната кожа на РА, Бога-Слънце е изобразявана като Млечния път. Ако излезем от митологията на апокрифа ще видим следното рационално съдържание. Седемте лъча на Розетата олицетворяват небесни тела, а българите имат привилегията да имат достъп до Млечния път и купища звезди чрез портал, която са забравили как се отваря.

В Книга на мъртвите пише: „Изискване на търсещите вечен живот е да построят на земята съвършенни копия на небето „на скрития кръг на Дуат в тялото на Нут” (небето). (Фиг. 2) „Който направи точно копие на тези форми и го познае, ще стане добре подготвен дух, както на небето, така и на земята.” Земното щастие и безсмъртието могат да се постигнат чрез изучаването на звездите и прехвърлянето на техни магически изобразени съответствия върху земята.[4]

соломонов ключ

sphinx-papyrus-print

Фиг. 2.Артефакти, които не са изложени в експозиции, защото не потвърждават официалните исторически версии. Нут и Геб. Нут е в поза Дуло. http://thehiddenrecords.com/ancient-alien-artifact-expo-pleiades-wayne-herschel.php

елбетица

 

Фиг.3. Българската елбетица, чието сходство със Соломоновия ключ е видно. Елбетицата изобразява осемте посоки на света (север, юг, запад, изток, северозапад, североизток, югозапад и югоизток) и е основен елемент в българската носия.

Това обаче не се дава на непосветения и този, който не търси извисяване. В потвърждение на това са и няколко забранени за хорските очи папируса. На тъканта освен тялото на Нут над кръговрата Дуат ясно се вижда изображение на „портал”, а в „Соломоновия ключ” се разпознава безпогрешно едни друг много познат символ. Той много наподобява българските знаци, изобразяващи слънчевия бог и шевиците - мандали предимно по женски ни народни носии.[5]

Розетата, използваща планетарния модел е известна в Месопотамия като „великият ключ на Соломон”   още като „Халдейски ред”. Тя е описана в библиотеката на Ашшурбанипал, владелел на Асирия в VII в. пр. н.е. Според Ал Бируни (1030 г.) подобна звезда е използвана в древна Индия под названието „лунен кръг” (раху-чакра), което както открих, показва въздействие върху тялото .[6] От всички месопотамски народи най-развити космологични представи имали вавилонците в периода от V-ти в.пр.н.е. до III в. Според тях небесните светила биват неподвижни звезди и „блуждаещи” планети. Към първите две планети – Слънцето и Луната по-късно са добавени още пет – Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий. Вавилонските жреци са наричани халдеи, а оттук и самите вавилонци носели същото име. Отъждествяването на месопотамските божества с небесните тела при шумерите добил завършен вид при вавилонците. Богът Семеш се свързва със Слънцето, Еа се асоциира с Луната, Аншар – Асур с Юпитер, Инанна - Иштар с Венера, Нергал с Марс, Нинурта със Сатурн, Набу – с Меркурий. Имената на месеците в годината също носели имена на богове. На основа на тези си представи халдейците открили т.н. зодиакален небесен кръг на движение на седемте планети спрямо центъра - Земята. Те измерили периодите на обикаляне на всяка планета по зодиакалния кръг и изобретили седемдневната неделя. За да са в синхрон с волята на боговете те въвели като магичен инструмент - седемлъчна розета, известна като Соломонов ключ.[7]  Според някои извори халдеите са траките. (Фиг. 4)

фиг.-1-светлето-300x2843374862_800

Фиг.4 Стилизиран Соломонов ключ

Несъмнено в културите на други народи могат да се намерят учудващи паралели на звездата на мага, както и да се потвърди реалната възможност да има и закодирана информация, свързана с възможностите, скрити в нашето тяло. В няколко старобългарски ръкописа се споменава, че българите, персите и влъхвите, отъждествявани с халдейците са едно и също нещо. [8]

Един от сериозните изследователи Робърт Бовал във филма „Забравената цивилизация” поддържа становището, че българската древност е по-стара от египетската въз основа на анализа на светилищата на Белинташ, Перперикон, Харман Кая и Татул в Източните Родопи. До същия извод стигат и гелогът Робърт Шок и астрофизикът от НАСА Томас Брофи. Оспорваните тези на друг един автор все пак хвърлят известна светлина върху върху знаците от Розетата от Плиска.  Две хиляди години преди „Египетска книга на мъртвите” в България са намерени и разчетени нейни праобрази, което потвърждава тезата за Черноморския регион като люлка на цивилизацията.[9] Прочитът на Стефан Гайд на енеолитната плоча от Точиларе, пръстена от Езерово, Кьолменския надпис, Фригийските надписи на цар Мидас, доказва, че линеарната писменост произлиза от най-древната йероглифна пиктографска писменост – тракийски калиграфски стил и предхожда гръцката и финикийска азбуки. Друг европейски автор полиглотът Харолд Харман  потвърждава, че българските земи са родината на поне три световни писмености и то в по-ранни от българския си колега свои изследвания.[10] Той не отрича, че траките са имали писменост, както и нейната несъмнена древност.

Има факти, които сочат, че на тракийските династии в Египет се дължи разцвета на напредналата им цивилизация, появила се сякаш от нищото. Тяхното влияние се предполага, че продължило около 1600 години между 3100 и 1500 г. пр. н.е. Според други доказателства българското участие в египетския растеж е още по-ранно и по-дълбоко. Неоспоримо е доказателството, че енеолитните плочи от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница всъщност са първите образци на глави 15, 17, 30А, 30Б, 78, 85, 124, 125 от „Египетска книга на мъртвите”. А краткият текст на пръстена от Езерово е всъщност запис на глави 147 и 148 от същата знаменателна книга.[11] Ако някой е посетил музея в Кайро може би се е чудил какво правят добре познатите ни тракийски ритони там, които не са припознати като известна култура. А не може да се обясни с елементарни доводи и съществуването на фараонски фамилии със сини очи. В тази връзка беше съобщено, че в Египет започва мащабно изследване на генетичния материал от гробниците, за да се установи със сигурнст, чий е приносът за тази велика култура.

В този контекст грамотата на цар Иван Александър, написана в Никопол на 4 октомври 1352 год. на български език до венецианския дож Андреа Дандоло със смесица от езици, между които и персийски вече не изглежда странна.[12] Очевидно българската аристокрация е владеела и старите български писмовни системи, които са имали магически характер. Това се потвърждава и от факта, че персийският текст в грамотата е в края й. Става ясно защо седемте лъча на Розетата от Плиска отразяват това, което е горе и го „смъкват” долу. Те са пряко свързани с тайната на писмеността като божествен инструмент на познанието.

Какво са открили вече нашите учени на рамената на артефакта и случайна ли е седмицата в кода на звездата от Плиска?

Седeмлъчната звезда се среща в Шумер, Акад, Асирия, Вавилон и е позната като "Звездата на магите" на халдейските и мидийските жреци. Седмицата в държавата на шумерите е свещено астрономическо отражение на седемте крупни обекта в нашата галактика. В шумерските магически, епически и хронографски трудове се говори за 7 порти; 7 планини; 7 воини; 7 свещени пламъка; 7 дни и нощи. 7 човека в една преграда на ковчега – кораб, чрез който шумерският герой Зиусудра, спасил света от потопа. Зиусудра е праобразът на много по-късния Ной.[13] Не на последно място само в българската азбука 7 от буквите означават едновременно глаголи. Първата българска държава ИДЕЛ е била основана върху статуквото уредено между 7 племена. Има и 7 български държави по света.[14] Седмицата всъщност е изображение на макрокосмоса, чието разучаване както разбрахме, се е смятало за важен сегмент на безсмъртието.

Българите са знаели за небесните тела и принципите на строежа на Вселената, както и на живота на Земята. Много от мегалитните обекти в България сочат към Полярната звезда. И други народи от древността са я почитали като небесен център, но при нашата митологична традиция, има „миграция” и към друга централна небесна сфера – тази на Плеядите като сезонен заместител на Златния Стожар или Полярната звезда. Те са почитани, което е видно от българския традиционне календар, когато са в техния зенит в дните около Архангеловден, поради, което придобиват наименованието Стожари или Седмостълбци.[15] Известно е почитанието на небесни тела, например Сириус при безписмените додони в Африка, така че не е чудно, че нашите начетени предци са имали астрономическа култура, която се оказва основа за развитието на много от науките, които се развиват по-късно.

Доц. Татяна Ярулина е изследвала огромното влияние, което оказват при формирането на българската цивилизация познанията за Сириус, Орион и "Учението за върховното единство с Полярната звезда". Прабългарите са знаели за тройната звезда Сириус в съзвездие Голямото куче като не бива да се забравя, че едва в последния век стана ясно, че звездната система е тройна.
Един от празниците във Волжска България е празникът на ралото, наречен Сабантуй. На езика на волжските българи "сабан" означава рало, плуг. Сабан означава и съзвездието Орион, което ние - дунавските българи, наричаме Ралица. Негово ритуално изображение също е двоойната брадва – лабрис. Орачът с ралото, символ на съзвездието Орион играе роля и в кукерските ни празници, където “царят на кукерите”, първом търкаля по мегдана, ситото, с което пресява житото и засява разораната бразда.[16]
Траколозите в България, твърдят, че в микенските текстове пишело, че съзвездието Орион се е наричало Брадва. И че лабрисът – двуострата ритуална секира е всъщност символ на Великата богиня майка. Тук трябва да допълним, че символ на Орион в схващането му като двуостра ритуална секира е и знака “микас”[17] (Голям Дервент, Странджа). Произходът на схвашанията за съзвездието Орион като плуг и двуостра секира са изцяло древнобългарски и имат своите корени в праисторията на нашия народ, когато започва профилирането и йерархирането на обществено-социалните отношения и създаването на кастите. Роля в това профилиране и йерархиране играят именно символите на лабриса (двуострата брадва) и плуга.

Ритуално задължителна на българския празник Сабатуй е била още стрелбата с лък, а лъкът и стрелата са са също едни от най-древните символи на Сириус. Друг символ – тризъбецът, наречен Балтавар, е бил знак на рода Дуло. Други типично български знаци, свързани със Сириус са равнораменният кръст, кедърът, самурът, вълкът, кучето, лъвът, еднорогът, митичното същество получовек-полуриба (в Шумер се нарича Оанес, а в Акад -Дагон), златното поле, изумруденото поле, черният цвят.[18]
В древнобългарската митология рибата Бойгала се смята за прамайка на всички българи. Тя ражда първия българин Иджик с вид на змийче в деня на лятното слънцестоене - 22 юни. Тагмата на Атила е риба. Кан Аспарух е символизиран като амфибийно същество с мощна опашка в "Именник на българските канове". Такова същество е изобразено и в герба на гр. Казан, столицата на Казанското царство.
В преданията от древността е отбелязано, че алп Бури (вълк), полубог, станал първоучител на българите, като ги научил да добиват огън, да изпичат глинени съдове и да леят метали. Наличието на тройната система - Сириус А, Сириус В и Сириус С, е дало отражение и върху делението на българите: ак-българи, или аржани от "арг" - сребро, (сребърни, бели българи); карабуржани (черни българи) и златни българи. Древнобългарските държави са се делели на три части - център, ляво и дясно крило.
В българската хералдика центърът на държавата и кана субиги е свързан с черния цвят, символ на Орион и Озирис. Според преданията на африканското племе догони, черният цвят олицетворява звездата джудже Сириус В, която е извор на всичко в материалната вселена.[19]
Г. Кръстев защитава становището, че в космически смисъл черният цвят символизира първоначалното състоянието на Вселената, преди Големия взрив, Метагалактиката, върховния бог, всеобщия разум или млади звезди.
Робърт Темпъл свързва корена "арк" със Сириус. Арка на санскрит означава слънце. Свещеният древен град на българите се нарича Аркаим. Той е основан в третото хилядолетие пр.н.е. и се намира в Югоизточен Урал. Аркам на санскрит означава "далеч, колкото слънцето, дори до слънцето включително". Можем да хвърлим малко светлина кой е свещения град на българите Аркаим. Руски учени откриват чрез спътникови снимки в района на Южен Урал и Западен Сибир цяла протоцивилизация, която е разположена на площ с размери 150 на 400 км. на повече от 33 000 г.пр. Хр. През периода 1965-1998 г. са открити 17 града с 21 крепости, както и много неукрепени селища. Най-древните селища са с овална форма - Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла.

В “страната на градовете”, която има монументални отбранителни съоръжения с комуникативни системи и изключителна планировка най-интересен е тайнственият град Аркаим. Отговаряйки на официални запитвания от американска страна, руският археолог Г. Б. Зданович признава, че това е свещеният град на Тангра и древните българи.

Kalendar_6825 Sirius A i Sirius B

Фиг.5. Календар, който показва двойното слънце от 6825 г.

 

Обектите са засекретени и въпреки че волжките българи знаят за тях, и искат да ги изследват, руските власти и досега не дават разрешение за това. Следователно предците ни, свързани с черното слънце или Сириус са имали дълбки познания за Веселената, небесните тела в нея и са изграждали градове далеч преди, която и да е друга цивилзация.

Има ли знак на Сириус, на черното слънце или на друг космически обект върху Розетата от Плиска?

Отговорът е еднозначно - да. На едната й страна има изпъкналост която прилича на черен гранит, перпендикулярно на плоскостта на повърхността. Досега този елемент не е бил научно третиран. Това е праобраз на обелиска в Египет, който пък символизира стремежа към духовното слънце, а се оказа, че в България има и такива обекти, чието датиране не е съвсем ясно поради заричаване на обектите около него.[20] (Фиг.6)

лесичери

Фиг. 6. Обелиск от с. Лесичери

Явно, че българите участват в създаването на тези аналози или пренасят тези познания с принудителните си преселения от своята прародина. Несъмнено е културното влияния към цивилизациите на Междуречието и Иранското плато. Така специалистите са прочели двата кръга символи върху Розетата. Външният отговаря на планетите, познати на древните българи, а вътрешният на дните от седмицата.

Астрологическата функция на Розетата се потвърждава от многобройните писмени документи от същата тази епоха. Описанията на ритуални действия, свързани със Слънцето и Луната, говорят за особено почитание към тези небесни светила. Българите определят с помощта на колобрите или жреците дните и часовете на сраженията така, че да имат щастлив изход. По същия начин са избирани възшествените месеци за българските владетели съгласно прочутия "Именник на българските канове" и други подобни хронографски свидетелства. Акадските, халдейските, асирийските и вавилонските жреци имат дълбоки астрономически познания. Те съзират в седмицата универсалното космическо число, отразяващо броя на видимите небесни светила; дните в седмицата и часовете на деня, като "слънчевият час" се е удвоявал. Разглеждайки внимателно българската розета, забелязваме съотношението на планетите спрямо кръга "понеделник-неделя". Анализът на древноиранските астрономически знания, съпоставени с уникалния български календар, разкрива следната зависимост: По часовникова стрелка планетите са подредени, както следва: Марс (вторник), Юпитер (четвъртък), Сатурн (събота), Месец (понеделник), Меркурий (сряда), Венера (петък), Слънце (неделя).[21]

Знаците са разчетени чрез съпоставка с писмеността Линеар А и Линеар Б от Микена, които учените доказаха, че нямат нищо общо с гърците, а принадлежат на по-ранна тракийска култура.[22] Връзката с дните също е много интересна, защото обяснява названията на дните от седмицата в латинските езици, като учените на Запад премълчават произхода на заемката, която идва от корена на древното българско почитание на определени планети. Отразените светила на повърността на Розетата са тези, които древните са виждали и наблюдавали – пет планети от Слънчевата система, заедно с Луната и Слънцето. Според някои автори приравняването на Луната и Слънцето като равнозначни небесни тела означава, че нашите предци са почитали смяната на деня и нощта като магически кръг. Това обаче има и друго сакрално значение. При съпоставката на специалния знак в центъра на Розетата от едната и страна се оказва, че българите са почитали електромагнетизма на Земята и съотношението с небесните тела, смяната на сезоните, наличието на прецесията и възможността за смяна на полюсите. Така може да се обясни и защо при някои народи звезди на небосклона, които днес са в другото полукълбо, са им били познати. Освен тези знания в Розетата от Плиска са кодирани и послания през нашия роден език.

Каква е връзката между езика ни и сакралните знаци от Розетата?

В кирилицата има код, който може да ни помогне да разберем начина на мислене на древните българи, за които светът е единно място или яйцето на живота. Самата кирилица, а и глаголицата имат вътрешна логика, която крие послание към поколенията. Всяка буква има освен числово съответствие и дълбоко мистично значение. Първата буква от нашата азбука започва като понятие, касаещо всеки един българин. Не е случайно, че първата буква е гласна и освен това означава понятието АЗ. Осъзнаването на човека като АЗЪ, нещо обособено от общността, но и свързано с нея е винаги ново начало. Втората буква БУКИ или БОУКИ е понятие едновременно за буква, но и за книга и на практика указва каква е целта на АЗЪ – постигане на вътрешна хармония знание, което е вечно свързано с Бог. Третата буква е ВЕДИ - ВИДЕ, означава писаното знание, но и това чрез личния опит, познаниеато на живота, виждането отвъд фактите или активното знание. Четвъртата буква ГЛАГОЛИ е първият глагол в азбуката и означава едновречменно говорене и действие или действие, предизвикано от говоренето, от изказването на знанието. Петата буква се казва ДОБРО и освен, че е съществително като пети елемент свързва другите четири предходни.

Логически след раждането, обучението в човешките понятия и действието в тяхна полза, следва и добро за теб като АЗЪ. Както виждаме цялага азбука е в логическата рамка на смисъла на човешкия живот от раждането до смъртта, от алфата до омегата, от началото на човешкия род до неговия край. Докато има хора на Земята това послание е валидно, а за българите се казва от Петър Осоговец, че ще изчезнат много народи, но те – ние, ще пребъдем през времената. Посланието е като вечен печат и код за нещо по-висше. В азбуката ни е закодирано освен нашето собствено битие и съществуването на общността ни през времето. Ще се върнем на това малко по-късно. Но сега ще открием какво иска да ни каже Розетата от Плиска чрез писаното слово върху нея.

Ако в нашата азбука има код има ли начин да бъде дешифриран?

Разбира се, че нашите предци са оставили знаци навсякъде. Те са върху паметници от всякакъв вид. Самият символ в центъра от едната страна на Розетата, асоцииран с рода Дуло е намиран върху 220 артефакта по нашите земи, изработени от камък или метал.

Знаците върху Розетата имат и конкретно друго значение, освен ясната им връзка с познатите на нашите предци небесни тела.(Фиг.7)

фиг.5

Фиг.7 Рунно писмо и предполагаемото му значение.

Думата САА означава сянка, но в българския смисъл и ВОДА, хлад.

ЛОНО е понятие за основа, но и за ЗЕМЯ.

ПЕКЕ е знак за пек, но и за ОГЪН.

БУРА е буря или ВЪЗДУХ.

Как се свързват с другите три думи в трите лъчи на Розетата?

ЕТИ е едновременно глагол и съществително – ХВАЩАМ и ВЯРА.

ВОЛИ е знак за воля, но означава ВИКАМ, ИЗРИЧАМ.

ЛЕПИ е думата за ХУБАВ, ПОДХОДЯЩ.

Ако думите се свържат в изречение по логиката в азбуката ни, ще се получи, че четирите строителни елемента на живота се задвижват като природна сила чрез ВЯРА, ИЗРИЧАНЕ или ВОЛЯ за действие и резултатът е хубав – ЛЕПИ. Българската сакрална практика и в обичаите е свързана задължително с напева или изричането, като огромна мощ, призовавана чрез волята и вярата на човека. Вече не е тайна за науката, че не само с произнесени думи, но дори и с мисъл могат да се образуват мисъл - форми с напълно реални очертания.

Най-важен от всички знаци върху седемлъчната звезда от Плиска е знакът, наречен от автора на тази статия – допълнителна У хромозома – IYI. Произходът на знака се свързва с признатата до момента дата на основаването на българската държава и не се допускаше, че е първоизточникът е бил създаден много преди VII в. след н.е. В последно време ревизията на становището, че българите идват от някъде другаде на Балканите, а не са автохтонно население, променя и цялостното тълкуване на повечето исторически факти. Пиктограмата се среща на тракийски мегалити като Бегликташ, Белинташ, в Родопите и Странджа, които са от много по-старата култура на прототракийците. През 1987 година Стамен Михайлов посочва, че IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска култура, която е сродна с тези на Градешница и Караново. Добавено е също, че древният български символ присъства и върху керамика от минойски Кипър ( XVI век преди н.е.), халщатско градище в Чехословакия и върху антична плоча от Пергамон.[23] Тези факти определено изтеглят далеч във времето кодирането на значението му. Ако приемем, че говорим за много по-ранна култура и както се оказа българите са имали отношение към създаването на цивилизацията от Двуречието, следователно този символ би трябвало да има и обяснение чрез аналог. Символът на рода Дуло е съставен от няколко други знаци от една страна, свързани с почитанието на Бог - Слънце и от друга с мъжко-женското двуединство на човека. Знакът е свързан и с почитанието на седемте планети, които намираме върху Розетата от Плиска. Като съставен знак IYI представлява съчетание от две руни – фалическият символ I и триъгълника, обозначаващ утробата на богинята – майка V. Графемата Y е двусъставна от двата знака, означаващи зачеването. Триъгълникът с „опашка” отдолу всъщност е човешкото и космическо единство в едно или Ин и Ян, вплетени като общ символ. Известно е, че от дълбока древност българите са знаели този принцип. Българките са били обучавани във войнско изкуство заедно с мъжете и са били почитани жрици и водачи. Това се пренася като ръководещ принцип по-късно и в богомилството, където посветените българи и българки не са имали различни рангове и са притежавали еднакви права за проповед, поведение и използване на духовна власт. Символът се произнася ОВ/УВ – яйце, което съчетава мъжкото и женското начало, оттам ИОВИ/ИУВИ – КАНАС ЮВИГИ или СУВИГИ е название на българския владетел, сочещ божествения му произход като господар на народите. Вече и хералдическата марка за качество на арийския род Дуло става понятна. Така че космическият знак Y означава едновременно единство на човека, Вселената и директен „телефон” за връзка с Бог. За наша изненада като съвремени потомци той има и съвсем практическо, освен символно значение.

В средата на нашата азбука има две доста странни понятия – букви. Двете са смислово свързани, което подчертахме по-горе относно значението на азбуката като цяло в изречение-послание към потомците. Двата знака в азбуката, които показват, че имаме нещо общо със съзвездието Голямо куче са част от текста върху Розетата. Древните са знаели, че полюсите се сменят през определен период от време, познавали са звездната система Сириус, която се намира в Голямото куче, също Плеядите и Орион. Интерсното е, че понятието  „КУЧЕ” е отделен символ в българската азбука и е достатъчно близо до знака за КРЪВ. Буквата-дума „чръв" се изписва точно като знака от Розетата или като допълнителната У хромозома. Петър Добрев свързва думата ЧРЬВЕН И ЧРЬВ с кирилската буква, която има формата на сърп, а нейното название "чръв" означава „сърп” и има според него ирански произход. От същата дума "чръв" произлиза и назването на жътварския месец "чръвен", известен още като "сърпен". Щом знакът от Розетата има общо с думата КРЪВ не можем ли да предположим, че това е генен маркер, който отличава българите? Още повече, че посланието от азбуката казва ясно, че като съкровена мисия ние не трябва да забравяме кръвта си или с други думи рода си, защото това е жизнено важно за нас като народ.[24] Следователно както в нашата азбука, така и в редица произведения на изкуството и архитектурата има код, дефиниращ точно произхода ни като българи. Кодът е кръвта ни. Нашите предци са знаели добре това и са вярвали силно в силата на единството на рода. Заради това византийският император Константин V (741-755) заедно с папата изготвя план за дестабилизиране на българите, които нападали Византия от всички страни като твърдели, че са незаконно разположен на българска земя. Императорският удар включвал духовно разпокъсване, срив на вярата в рода и силата на кръвта ни, както и размиване на знанието за това кои сме и колко могъща е нашата цивилизация.[25]

В този смисъл думите на Петър Дънов придобиват друго практическо, а не само мистично значение. Едно се иска от човека, казва той и това е да запази чиста кръвта си. „Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум. Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите. Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.”[26] Много интересн е този цитат, защото свързва азбуката, кръвта и чистата душевност на мислещия индивид. И не случайно двете допълнителни, ограждащи знака за кръвта ни чертички в Розетата са доказателство за божествената охрана над рода ни. Но за да забие „тъпанът” на нашия ум хармонично е нужно да помним това, което предците са завещали.

Как да използваме Розетата днес?

Седемте лъча или рамене на розетата също така се свързват със седедемте чакри върху човешкото тяло. По-горе загатнахме за връзката между чакрите и символите на небесните тела, открита в Индия. Поставена със знаците към тялото и особено в областта на sternum-a, дума, произлизаща от българското понятие за дълбок кладенец – “щерна”, Розетата оказва силно енергийно и укрепващо въздействие. (Фиг.8)

Untitled41

Фиг.8 Фигурата показва как се употребява Розетата, като знакът Дуло би трябвало да е обърнат към тялото. 

 

Съгласно една друга хипотеза, знаците Y и IYI са играли роля на основните, свещени цифри ТРИ и СЕДЕМ, колкото е броят на чертичките и на върховете в тях. Като косвено доказателство може да се приведе факта, че седем в кирилицата се записвала с буквата Ж, която единствена от другите кирилски букви прилича много на знака IYI.  Защото той се схваща и като символ на седмобожието, от “скитската” религия на българите, отразена във византийските хроники. Предците са употребявали толкова често знаците Y, iYi и IYI, които представляват свещените цифри 3, 5 и 7. Съгласно това вярване, рунните знаци изразяващи тези нечетни числа би трябвало да имат магическо и защитно действие, което обяснява поставянето им по муски, строителни елементи и битови съдове. „Скитската” ни релия обожествява седемте подвижни небесни светила: Слънцето, Месечината и петте планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Значението на знака IYI – “седем, “седмобожие” се съгласува със смисъла на кръглия кирилски надпис в центъра на Големия каменен кръст от Северна Добруджа: “БЛАГОСЛОВЕН ЕСИ ХРЕ БОЖЕ НАШЬ ИЖИ ПРЕ IYI ХНДРЕ”.[27] В тази фраза, знакът IYI има контекст на “религия на седмобожието”.

Кое предполага, че Розетата от Плиска се е използвала и върху тялото?

Думата чакра според някои е санскритска, но според други произлиза от български корен и съществителното „чекрък”, което означава колело. Ако се вгледаме в реда на изображение на планетите върху Розетата ще видим, че те не са в правилна поредица. За да бъдат в естествения си порядък, Розетата трябва да се завърти. Това е още едно скрито послание в седемлъчната звезда от Плиска. Наричам това българската 4 и 5D анимация. С други думи този артефакт е нужно да завърти нашата генетика в правилен порядък. Известно е от новите открития на квантовата физика, че водата в нашето тяло помни. Не случайно нашите баби са наричали водата или са пеели над госбите. Така знакът, който указва нашия произход, допрян до правилни точки от тялото ни въздейства върху водата, физиката и химията вътре в нас. Той задейства т.нар. меркаба или простраствената фигура, която се образува от засичането на енергиите на горните и долните, свързани със Земята чакри. Инетресно е, че това има съвсем логическо обяснение. Нашето тяло следва същата конструкция, както всички химични елементи във Вселената.

През 1906 г. шведският учен Ю. Ридберг публикувал статията "Електронът, първият елемент", а през 1913 г. представил периодична система на елементите във вид на концентрични окръжности. Преходът от една окръжност към друга се осъществявал със скок с ъгъл на завоя до 360 градуса. По такъв начин, тази периодична система образувала нещо като спирала. Всички атомни номера, започвайки от хелия, се различават с постоянна разлика, равна на две. (Фиг.9) Така цялата меднелеева таблица се завърта като спирала, конструктивна форма на всички същества на Земята, указваща и т.нар. златно сечение, чието физическо място в тялото ни е мястото на чакрата – щерна или сърдечната чакра. Формата на спирала има и нашето ДНК. 

фиг.8

Фиг.9 Всички химични елементи, разположени спрямо техните атомни числа под формата на спирала.

Един от първите български календари е също под формата на спирала – конструктивната матрица за микро и макро ниво на Вселената. Затова принципът това, което е горе е това, което е долу, идващ от древността, е съвсем логичен и ясен. Предците ни са смятали, че пътят към безсмъртието минава през това „сваляне” на великите тайни долу на Земята, но това не е всичко.

Всяка следваща стъпка на познанието е по-висша отговорност, отговорността и привилегията да си българин. Това са ни завещали нашите предци. В дешифрирания знак Дуло, който е върху Розетата е скрита формулата на Айнщайн . Знакът може да се преобразува в числов код, който е 186681. Откритието ми е въз основа на изследване на НАСА за същността на вавилонския език. Руните се преобразуват в числа, а след това в понятия, свързани със съзиданието.  Вавилонският е символен език, в основата на който са духовните ценности. Според него 1 е център на битието, 8 е сложно съчетание на времето с начина, по който го възприемаме. Така че осмицата е време и връзка, но от друга страна 18 е сила и власт върху живота и смъртта.  Шестицата показва динамиката на времето, което се ускорява двойно, ако посветеният е допуснат до прозрение. Друмвало Мелхиседек обяснява как формулата на Айнщайн е пряко свързана с управлението на времето и възвратната серия Фибоначи. Последното е цифрова поредица, означаваща основния принцип на всяка конструкция в природата или архитектурата и се свързва с т.нар. „златна среда”[28].В човешкото тяло златната среда е откриваема като съотношение на различните му части и фактически се намира на мястото на щерната или сърдечната чакра. По отношение на енергетиката на тялото тя указва начина на задействане на вътрешните, скрити сили в организма. Долните три чакри, свързани със Земята имат по-проста енергийна форма и функция. От четвърта нагоре, енергията се движи по сложна парабула, която е подобна на завихрянето на циклоните, спиралата на звездните системи, спина на електроните и се превръща в „змията” на основните енергии в човека, които се оплитат в една хармонична форма само ако волята, чрез словото и знанието придобият плътност. Така че знаци, които нашата вътрешна матрица разпознава чрез водата в тялото, която също се завихря, могат да окажат незримо, но неподозирано силно въздействие. Ако българинът осъзнае тази велика отговорност и чест, би могъл да повдигне планини. Така че Розетата от Плиска е кодът за древното знание касаещо мощния ни космически източник, скрит маркер в нашата кръв и история.

 

Библиография:

 

[1] Венедиков, Иван. Прабългарите и християнството. Ст. Загора, 1995, с.219.

[2] Сичин, Закария. Дванадесетата планета.2010, с.78

[3] Известни изследователи като Уилфорд, Уейдъл и Рол по различно време и независимо един от друг стигат до извода, че създателите на египетската цивилизация са били шумери. Някои автори като Петър Добрев, Явор Шопов, Асен Топалов и др. стигат и по-далеч с твърдението, че шумерската и египетската цивилизация са дело на едни и същи племена и народи -трако-мизийците, познати и като българи.

[4] Дончева, Силва. Фараони, пирамиди, Орион и вратитет на рая. 2009 г.

[5] 1) Djedkhonsuifeankh 'UfO' Sphinx landing papyrus Cairo Museum,2) Dama Heroub 'Stargate' Papyrus possibly in Cairo Museum,3) Solomon Key Parchment Clavicula Salomonis Codex British Library.

[6] Ильин Г.Ф. Введение. Старинное индийское сказание о героях древности "Махабхарата". М.: Академия наук СССР.1958, с.5-14.

[7] .Иванов, Иван. Културни и религиозни връзки на аспаруховите прабългари с древните народи на Месопотамия. Сп. "История", кн. 4, година XXI, 2013, с. 287 – 310.

[8] Пак там.

[9] Гайд, Стефан. Траийското писмо декодирано. 1-4, 2006 г. ч.1. с.18-30.

[10]Haarmann Harald .Universalgeschichte der Schrift. Frankfurt: Campus ,1990.

[11] http://georgi-nz.blogspot.com/2007/12/blog-post_2879.html

[12] Петров, П., В. Гюзелев. Христоматия по история на България, том 2. Изд. Наука и изкуство. София. 1978, стр. 255-256 в превод на В. Гюзелев от Codice Trevisaneo, f. 447  - Archivio di Stato, Venezia. Писмото е от 4 октомври 1352 год. Запазено е в четири късни преписа.

[13] http://www.novini.bg/news/176043

[14] “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век), историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).Според  Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали Волгоуралския район - наричали го Ара или Ура, а себе си - жители на Ура-ара (арийци). 

[15] http://liternet.bg/publish/akaloianov/stb/mihail.htm

[16] Ярулина,Т. История на българите в 8 тома.

[17] http://gramotni.files.wordpress.com/2011/07/268.jpg?w=640 ; http://www.chudesa.net/wp-content/uploads/...D0%B2%D0%B0.jpg

[18] Иман Б. Джагфар тарихъ. Свод булгарских летописей ,София 2001, ИК “Огледало” В епоса “Джагфар тарихъ” пише, че след образуване на хуните при смесване на българите с китайци в Средна Азия от основната маса на предците се отделят масагетите. Една част отиват на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).

[19] След създаването на държавата ИДЕЛ седемте племена започнали да се наричат българи (различните фонетични варианти на името са – бул, бал, болгар, българ, балкар, буляр, биляр, бухар, бояр и други), което означава „черноглави “,”вълчи хора”, а също в смисъл на “господар”, на “знаещ”, “мъдър” човек.

[20] http://www.nasamnatam.com/usergal/2021/thumbs/obelisk.jpg, http://www.biancoloto.com/anticroma/navona/3.jpg

[21]Илиев, Александър. Българите създадоха най-точният календар. 2008 г.                                            

[22] Серафимов, Павел. Тайната на розетата от Плиска.20014г. http://populiarnaistoria.blogspot.com/2014/06/blog-post_6.html

[23] Михайлов, Стамен. Известия на Народния музей във Варна, книга 23, стр. 92-95.

[24]  Добрев П. Прабългарите – произход, бит, култура - нов прочит”, София 1991; Кои сме ние българите, и.к. Галик, София 2000, Непознатата древна България, и.к.”И. Вазов” София,  2001.

[25] „Хрониките на Авийла”, от времето на Папа Йоан VІІІ (872-882 г.сл.Хр.), публикувано  като „Книгата Арих”.

[26] Лекция Петър Дънов, държана на 6 март, 1929 г. София — Изгрев. www.beinsadouno.com/old/lecture.pdf

[27]Ганчев ,Иван. Обучението по математика през 1300-годишната история на България - Национална научна сесия по математика, В. Търново, 1980, стр. 31-43:Добрев, Петър. Милена Добрева. Древнобългарска епиграфика. Център за изследване на Българите. Тангра ТанНакРа ИК. София. 2001. Този надпис означава “Благословен си Христе, боже наш – ти, който пред (поради) IYI възсия”.

[28] Фрисъл, Боб. В тази книга нищо не е вярно, но нещата са точно така. 2000 г.с.70-95.

 

 

 

 

 

 

Facebook страница