Розетата от Плиска : Българите имат божествен геном?

• Елица Димова
• 2017-08-12 00:24

Розетата от Плиска показва по недвусмислен начин как е сътворена Вселената и откъде тръгва човешката раса. Откритието, което направих за числото 186681 и неговото съответно означение със знака Дуло разкрива все повече необикновени загадки. На рамената на Розетата се намират символите на 5 планети от Слънчевата система. Самото Слънце е центрирано с израстък стабилизатор, а на обратната страна от символа Дуло, и само Луната е някак не на място в планетарния ред. Венера, Марс, Сатурн, Юпитер и Меркурий са тези небесни тела. Нека се запитаме защо присъстват само пет планети заедно със Слънцето и Луната 5+2?  Простото обяснение е намерено – древните народи са познавали само или предимно тези небесни тела. Това обаче не може да е вярно. На българска територия, въпреки непрецизната датировка на каменните светилищни комплекси, съвсем ясно се виждат издълбани съзвездия, които са на милиарди светлинни години от Земята. Само в резервата в Сборяново са открити изображения на 44 съзвездия, някои от които се повтарят. Гъстотата на подобни изображения не предполага и е извън всяка логика, че хората, които са ги сътворили са пришълци ог други територии. Известно е, че археологическите пластове в България показват гъста населеност още от ранния неолит, като почти липсва хиатус (прекъсване). Очевидно е, че астрономическата култура на народа по нашите земи, създал най-точния календар на планетата съответства и на откритото върху каменните светилища. Първите податки за цивилизован живот са минимум от 7-8 хилядолетие пр. Хр., за което има твърде многобройни факти. Така че сакралните числа 7, 5 и 2 изразяват някакво важно съотношение, свързано със съзиданието. Пет са пръстите на ръката, крайниците са по два, а човекът е сътворен за шест дни, като седмият е божият ден. В тази връзка появата на Луната вероятно е променила човешката цивилизация, щом за посветените в тайните, които са употребявали Розетата, тя е важна. Не може да се каже със сигурност кога Луната, която е по-късно образувание за разлика от останалите планети и техните спътници, според някои по-съвременни теории, е влязла в култовата практика на българите. Затова Розетата от Плиска трябва да бъде оценявана в пълния компекс от факти, които бяха открити в последните години. Обяснението отвъд истинската концепция на древните, е частично и дори неправилно. Щом Луната присъства върху Розетата, това означава, че тя е смятана за равнозначен фактор за духовното развитие на човека като Слънцето, например. Най-вероятно тя е била въприемана като планета. Чрез календара ни можем да датираме систематизирането на това знание отпреди минимум 15 000 г.. Той съдържа 364 дни в годината, като 1 допълнителен ден се натрупва за 5000 г. За да може да се изведе зависимостта като практически използвана закономерност е необходимо небесните тела да са наблюдавани поне няколко прецесионни периода, които средно са през около 26 000. Така че още по-смелото предположение е, че древната ни наука е на минимум 52 000 г. Още едно интересно обстоятелство е, че шумерите смятат Луната за мъжкия божествен атрибут на Енлил, а Слънцето е марка на женското начало, защото е знака на Инана. Фиксирането на този факт също може да се тълкува в посока на това, че древната астрономия се е родила още в епохата на матриархата и след появата на Луната като фактор за промяна на хода на човешката цивилизация, мъжкото начало е взело връх. Ако Луната е изкуствено творение дали е забавила хода на човешката цивилизация? Ще се опитам да отговоря на този въпрос в тази и следващи статии.

Раменете на Розетата са 7 и това не е само защото има връзка с ключовите планети от Слънчевата система. Всъщност има още една податка, която показва, че българите са почитали едно съзвездие повече от другите и това са Плеядите, предствяно от 7 звезди. Затова има категорични доказателства в находките от епохата на траките и в българския празничен календар, съхранил се до днес. На древна карта Плеядите са представени точно като стилизирана розета със седем точки.

Какво е значението на символа със седемте точки?

За пътя на древните българи към Месопотамия, Шумер и Вавилония са писали не един български автори. Множество находки свързват знака на един шумерския бог – Енлил със седемте точки. Изображението на Портата на Ану (крилатата сфера), от двете страни на която стоят Еа и Енлил (вж. обр. 87 от книгата на Зекария Сичин, „Дванадесетата планета”), ги представя до полумесеца и символа със седемте точки.

Фиг. 1. З.Сичин обр. 119

Главно място сред най-ясните изображения на небесни символи, усърдно прерисувани от сър Хенри Роулинсън („Клинописните надписи в Западна Азия“), заема група от три изображения, представящи Ану между двамата си сина. Това показва, че Енлил може да се свърже със „седемлъчната „звезда“ и чрез троицата.

Фиг. 2. З.Сичин, обр. 121

В Розетата от Плиска чрез знака Дуло имаме отбелязване на троицата - Бог, жена и мъж. Основният елемент в небесното изображение на Енлил е числото 7 (понякога била включвана и дъщерята Нинхурсаг, символизирана от инструмент за прерязване на пъпната връв) (З. Сичин обр. 117). Прерязването на пъпната връв значи отделяне на детето от майката и следователно на практика изобразява откъде са дошли част от нашите предци, създали клон на цивилизацията на Земята. Ще се позова на един малко известен факт от книгата на Евгений Сачев „Българите са в основата на човешката цивилизация”. На стр. 115 той е представил снимка от неолитен некропол от Търговище, на която ясно се вижда, че останките не са човешки. Уголеменият и издължен череп и особено несъразмерно големите очни ябълки показват наличието на друга раса по същото време, когато се намират и човешки погребения по нашите земи. В същия некропол от 7-8 хилядолетие пр. Хр. е открит обработен нефрит, което не е единствена находка в България. Нефритените триквестъри се намират в района на Враца, Шумен, Варна и на други места из страната. Те символизират Плеядите.

Фиг. 3 Плеядите върху скално светилище Ситово

Но това е само част от божествената истина. Да се върнем на небесните тела, изобразени върху Розетата. Сичин тълкува думите на Гудеа, цар на Лагаш, че „небесното „7 е 50” като предполага, че указва седмото небесно тяло по ред и символът на Бог е „петдесет“. Според него Енлил има числов ранг 50. Дали 50 е ранг е под въпрос, но според мен това изразява отново математическо съотношение. Текстовете, разказващи за древните времена, когато боговете дошли на Земята и когато Ану останал на дванадесетата планета споменават и двамата му синове, които хвърлили жребий. Еа получил „властта на дълбините“, а на Енлил „се паднала Земята“. И според Сичин планетата на Енлил е Земята. Тя за нефилимите била седмата планета. Числото 7 е свещено и за орфизма. Богът – син на Великата богиня-майка умира на седмата степен на развитие на космоса. Върху камъните, както на Мадара, Белоградчик, Кулата на Стрелча и на други места в страната са изобразени 7-те звезди на Плеядите. Тризъбецът, който е един от разновидноститите на рода Дуло, срещан най-често в северните територии на българите е свързан с почитанието на същото съзвездие. Балтаварът, както още е наричан, е показвал властта на царската фамилия над земния, подземния и небесния свят. Тризъбецът е символ и на Плеядите, а при траките-българи се означава още от триквестъра. Триплетът на генома също има връзка с това.

Фиг. 4 Тризъбец на монета на Иван Щишман

Доказателство за митичните полубожества и съзиданието намираме и в Кумранските ръкописи, в които наскоро се разбра, че е записано идването на нефилимите в България в района на древния град Кабиле. Крилатата сфера или портата на Ану се намира там. В свещените текстове се съобщава и за гр. Стоби, днешна Македония, където пък откриваме запазена каменна розета. За такава каменна розета в района на Шумен се споменава и в някои архиви.

Фиг. 5. Каменна розета от Стоби

Връзка с крилатата сфера на Ану откриваме и чрез два крилати каменни диска у нас. Единият, който открих се намира над с. Ситово като част от светилищния комплекс.

Фиг. 6. Крилат диск с. Ситово

Но тези на пръв поглед несъпоставими връзки не са всичко. Изследователите Т. Танев и А. Манев, които чрез математически изчисления откриват неизвестно място във Вселената, свързано с българите. Проучването им се се базира на връзката на нашата азбука с числови кодове, които посочват, че ние произхождаме от мъглявина №6543, което, според мен, предхожда заселването на Плеядите. В нея има необикновено слънце, като споменът за него е останал в мита за това, че българите произлизат от първото - черно слънце. Черното е и цветът на Озирис, докато цветът на кръвта е символ на Изида.

Намираме още криптирана информация за нашия произход в древен шах, с който са се забавлявали българските знатни, наречен „Боляр шах”, чийто черно-бели полета са 72 + 4 допълнителни за разлика от класическия, който има 64. Известно е, че днес кодоните на генома са точно 64, число, което е и седмото в бинарния ред. Известно е, че българският геном се различава от този на много други народи. Истината е, че в него се крие еволюцията на човечеството до първия прародител на цивилизация ни. Можем да предположим, че първоначално сме имали 72 + 4 кодона, а не е изключено все още да спят в нашата кръв. Друг един факт, свързан с Розетата пак насочва към съзиданието.

Ъгълът на рамената на Розетата е 36. Числото Дуло 186681 показва наличието на два огледални свята, а 36, което е произведение на двете гранични числа 6 X 6 е 72.  Има ли накъде информация за това, че част от кодоните на геномната верига са били изключени? Представете си – да! Намираме го в култа към Сабазий. Пергамски надпис от времето на Атал III от 135/134 г. пр. Хр., оповестява официалното въвеждане на Сабазиевия култ в царството. Макробий края на (VI – началото на V в.сл.Хр.) пише, че траките почитали Дионис на връх Зилмисос, като го наричали Себадий. В откъса от Сатурналии, който разкрива двата образа на тракийският бог, главното дионисово светилище е определено като храм на Сабазий. В него богът бил честван с “великолепна вяра и с почит”. Тъй като светилището било кръгло с отвор на покрива, през деня когато Слънцето достигало зенита си, лъчите попадали точно върху олтара в центъра на кръга.

На оброчна плочка от 214 г., намерена в района на град Мелник. Дионис е представен като конник. В тази си позиция се смята свързан с плодородието. В надписа конникът е наречен „бог Асдулес”, а според Хизихий в Пеония, Дионис бил наричан Δύαλος или Дулос (П. Георгиев в книгата си със странното заглание „Убий Сабазий, убий българина”, с.97-104). Авторът дава предположение кой всъщност е Сабазий, но става ясно, че той произхожда от рода Дуло. Двамата са едно и също божество, което показва кръговрата на живота. Аз ще предложа версия, тръгвайки от името и имайки предвид т.нар. вотивни ръце, които се свързват пряко със Сабазий, но някак неясно се отнасят към Дионис. Истината понякога е толкова очевидна, че остава скрита. Българите често кодират информация чрез имената на хора или местности. Името на Сабазий произлиза от Саба, Себа или с др. думи от името на Савската царица. Според преданието Дионис е роден или от съвладетелката на подземното царство Персефона, или според беотийците от Семела (дума на фригийски за земя). Според Страбон (68 г.пр.Хр.–24 г. Сл Хр.) Сабазий е роден от фригийската Кибела (едно от имената на Богинята-майка) и „в известен смисъл е майка на Сабазий“. Можем да заключим, че Сабазий прикрива култ към Богинята-майка още повече, че неговите атрибути, свързани с бика, са същите като на богинята. Така излиза, че Дионис-Сабазий е син на Богинята-майка, което вече утвърждава божествения му произход. Освен това у нас и в Мала Азия той е изобразяван и като конник. И тогава ще стане доста по-ясно защо Мадарският конник толкова много прилича на жена, а името на Ма Да Ра се отнася към Богинята-майка, което при приетата концепция за конника като създаден през 7-9 век някак не пасва. В древността в името на божеството се скрива произходът му. Така че Дионис има основание да има второ име „Сабазий”, защото „фамилията” указва, че майка му е Саба или Себа, но тогава пък трябва да приемем, че тя е Богинята-майка. На две матрици от I – II век от музея в Разград Сабазий е изобразен на кон, а присъства и неговият символ бик в момент на жертвоприношение. Централният образ в композицията е заобиколен от Луна и Слънце.

В Шумер имаме изборажение на двата бога на Луната и Слънцето като единият идва, а другият си отива, изобразен с наведена глава, което насочва към същия времеви кръговрат. Това е не само образ на прехода от нощтта към деня, но един по-дълбок знак за това, че Луната става равнозначна за човешкото развитие, както преди това е било Слънцето. Виждаме същото приравняване на небесните тела като еднакво значими, както в Розетата от Плиска. През 139 г.пр. Хр. преторът на Рим изгонва халдеите - траки, защото развращавали римските нрави с култа към Юпитер - Сабазий, който проповядвали, а на следващата година, според Тит Ливий, Рим въвежда култа на Сабазий в Рим. Другото име на Розетата от Плиска е “Халдейската звезда”. Според концепцията на египтяните пък, ембрионът е създаден чрез подражание на явните движения на Слънце, Земя и Луна.

Находка, която има общо с генома е сребърна пластина на Сабазий в обкръжение на змии, открита у нас в светилището Белинташ. Диодор  твърди, че Сабазий е роден след змеева сватба. Демостен като описва мистериите в чест на Дионис, също съобщава за участващи в обреда змии. Дионис често държи жезъл или копие на върха на което има шишарка. Тя е изобразявана и на вотивните ръце на Сабазий върху палеца, който е свързан с волята на човека. Шишарката е пинеалната жлеза и отговаря за единството на двете полукълба в мозъка. В музея на гр. Бургас се съхранява най-ранният релеф у нас с изображение на жеста на Сабазий в Тракия, датиран от ІІ в. пр.Хр.
Страбон твърди, че Дионис е получил своите тайни ритуали от Сабазий и следователно предхожда Дионис. Една загадка остават т. нар. „вотивни ръце” на Сабазий (ръце в благославящ жест), която не е разбулена от учените и затова ще предложа моята хипотеза. Всички ръце на Сабазий са изобразени от китката до края на пръстите. Много често върху петте пръста има животински изображения, като безименният и кутрето са свити. За да разберем каква е връзката с Розетата ще споменем, че вотивните ръце са пряко свързани с генома, а числото Дуло като родово също потвърждава предположението. На вотивните ръце на Сабазий са изобразени змии, гущери, костенурки, овен, птица, и пчели, понякога и самият бог с лунен сърп. Ако приемем част от тези животни за указваши съзвездия, нещата ще започнат да се проясняват. Само пчелите не пасват, но пък това е известен атрибут на Богинята-майка - Кибела, изобразяван в много скулптури от римската епоха. Пчелата е едно много необикновено създание. Пчелата-майка контролира генетично колко пчели-работнички, пазачи или с други функции да се родят. Така че вотивните ръце на сина на Богинята-майка - Сабазий са показател за изключените геномни вериги. За доказателство ще прибавим и едно много интересно изображение, което намираме в книгата на П. Георгиев. Авторът дава своето обяснение, но ще се позова на това, което е очевидно. На изображението централната фигура държи лъчеобразен диск с 14 лъчи, има фригийска шапка, заобиколен е от две дървета на живота, които показват различни взаимовръзки. Дясното е разлистено с пълзяща змия по него. Другото обаче е забранено (за това говори жеста на централната фигура, както и "задрасканото" дърво) по подобие на ябълката-табу в райската градина. Интересното е, че присъства стилизиран знак Дуло, във връзка с двете вотивни ръце на Сабазий, което недвусмислено показва, че тракийското божество има отношение към генома.

Фиг. 7. Вотивни ръце на Сабазий

То има отношение към съзидателните елементи на живота. През 370 г.пр.Хр. управителят на Лидия (част от тогавашна Персия) забранява на жреците да участват в тържествата в чест на Сабазий, където се танцува върху огън и жреците „носят нещо в ръце“, защото обичаят осквернявал култа към Ахура Мазда, чийто основен елемент е преклонението пред огъня.

За персите Херодот казва, че те „изобщо не считат боговете за човекоподобни същества, както правят елините". Те се прекланяли направо „на Слънцето, Луната, огъня, водата и вятъра”, първите две ясно означени на Розетата от Плиска. Елементите са част и от херметизма и орфическата концепция за космоса. Питагор заменил съставките на орфическия космос с числа, а от едно по-късно време неговата система се свързва и с тоновете. Въздухът е “Ре”, Земята - “Ми”, Водата – “Фа”,  Огънят – “Сол”. Според изследване на вавилонския език на НАСА през 1991 г. се оказва, че той е сакрално съчетание на знаци, числа, музикални тонове с цветови съответствия, свещена геометрия и понятия за духовни качества.

И така знакът Дуло в Розетата е заобиколен от небесните тела, които имат отношение освен към генома на българите и към човешкото развитие като цяло. Разгръщането на всяка геномна верига на кодоните зависи от движението на планетите в орбиталната розета. Но освен това двойката знаци на Розетата от Плиска показват начина, по който се редуват взаимодействията на планетите, а освен това фазите на живот и смърт за всяка от тях. На всяко от небесните тела съответства определен елемент, който участва и в нашето съзидание като живи същества.